23.12.2016 г., 12:26

Нека се счупи нощта...

952 3 7

Нека се счупи нощта...

 

Нека се счупи нощта, ако така трябва,

не ни интересува, после идва сутринта,

а любовта ни е тук и отвъд хоризонта...

и слънцето не ни пречи да се обичаме...

 

А, ако се счупи, все ще измислим нещо,

което ще ни позволи да продължим танца си,

без сцена, без антракт, без пречки и предразсъдъци 

и без дрехите ни да се разсърдят, че са сгънати...

 

Прегърни ме, както никога и да танцуваме,

без радио, следвайки стъпките на сърцето,

говори ми без да можеш да ми кажеш нищо

и нека се насладим на тази мелодия...любов...

 

И нека само ние си знаем, че това туптене

няма да се успокои, дори след вечността...

И нека само ние си знаем, че слънцето не

пречи на движенията ни, обвити и от луната...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...