contessa (Светла Асенова)
226 7143
4.12.2019 г., 19:05 ч.

Нека спре сънят ми сладък 

  Поезия » Любовна
1090 12 45

Нека спре сънят ми сладък

 

Нека в тази нощ безлунна

спре и сетната звезда,

вятъра с мощта си струнна

стихне в своята езда.

Нека в моята градина

вече никой цвят не грее,

нивга плод да не узрее

в клоните на таз къпина...

 

Нека мръкне лекокрила

в мене сънно мисълта,

тайната що бях укрила

пръсне думи над света.

Нека спре сънят ми сладък

с рицари от друго време,

тъжен спомен в мен да дреме,

няма край денят ми жалък...

 

Щом попита ме зората:

"Как си с този лик унил?",

тихо ще река: "Тъгата

мъчи ме по моя мил...".

Всички друми са затрити,

няма връщане към рая,

някъде съвсем накрая

думите са вече скрити...

 

Търся лунната пътека

в нощ такава - без луна,

вече съм сама и лека,

вятърът ме опозна.

Таз градина без къпини

само скърби ми навява,

в нея всеки цвят сломява

сякаш съм сред сто пустини...

© Светла Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не... 🙂
    Много ти се радвам...
    Вдъхновението ти се лее с невероятна лекота...
    И съм щастлива, че и аз съм част от това...
  • Не мога... 😊
  • А тъй скована е гръдта ми,
    за мен си само нежен блян... 😋
  • Така лесно твориш... 🙂
    Изумяваш ме...
    Не случайно ме засипваш с триолетчета...
    Искаш съвсем да ме очароваш... 😋
  • Благодаря ти, Никалас!
    Отдавна не си идвал...
  • Прекрасно е !
  • Благодаря ти, Гавраил!
    Точно - "провалил се рицар"...
  • Светла,и една пустиня е достатъчна за тази мъка.То и без това нищо друго не остава.Да му мисли Твореца,пак трябва да работи цяла седмица за да сътвори унищоженото.И то за един провалил се рицар.
  • Така е...
    И без това идват и си отиват, когато си пожелаят...
  • ООоо, да! На Музите не бива да се отказва. Те са капризни същества.
  • Благодаря ти, Ирен!
    И мен ме е страх от това, но вдъхновение - какво да го правиш...
  • Стихотворението е написано много хубаво. Но след прочита му у мен остава един горчив вкус в гърлото. Не... не бъркам лирическите с авторите и все пак тук ми се иска да извикам: "Внимавай, какво си пожелаваш! Думите имат страшна сила!"
    Приеми го като комплимент. Това означава, че съм им повярвала!
  • Благодаря ти, Цвете!
    Толкова си миличка...
  • Поздравявам те! Прекрасно е!
  • Благодаря ти, Доче!
    Така топли са думите ти...
  • Необятна е любовта ти в тези искрени и ефирни рими, Светле! Сърдечен поздрав!
  • Краси...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ти, миличка!
    Ще те чакам...
  • Благодаря ти, Ангелче!
    Толкова се радвам, че пак си тук...
  • Благодаря ти, Доротея!
    Приятно ми е, че добави стиха ми в "Любими"...
  • Благодаря ти, Краси!
    Така мила е подкрепата ти...
  • През люляковосините ми нощи съм теменуженолилава, сърцето ми те иска още, а лунната пътека ме предава ... Пиши, Светле, лее се като пресен мед стиха ти!
  • Благодаря ти, Дани!
    Много ми е приятно, че си тук...
  • Великолепно е, Светле! Искрени поздравления!
  • Благодаря ти, Елка!
    Винаги се радвам, когато те видя тук...
  • Като Спящата красавица преди да дойде принца! Прекрасен романтичен стих! Поздравления!
  • ...
    Ще умра от смях...
  • Даааа... Затова си тъжна. Опитай в ярко червено. Може пък, някой мъж да налети.

    Аз съм готина контеса,
    ставам и за стюардеса.
    Ако се усмихнеш ти,
    самолетът ще лети.
  • Момченцата - в синичко или в розовичко... 😜
    Феновете са предимно жени...
  • А момченцата, в какъв цвят трябва да пишат?
    Щом имаш фенове, какъв ти е проблемът? Хващаш един фен за ушите, възпяваш го и ще си имаш приятел.

    Пиша стихове на поразия,
    но не ме разбират, брат.
    То си имало магия,
    трябвало да бъдат в цвят.

    Ами... аз... си говоря в рими и с началниците.
    Даже и със случайни хора.

    Кой е първи, кой е втори, много дълго ли ще чакам?
    С вас сега не ми се спори, имам зеле да претакам.
  • Това е, защото съм момиченце...
    А и да ме разпознават феновете...😜
    Георги...
    Чак сега видях, какво стихче си ми написал...
    Удивителен стихоплетец си...
    Аз щях да го мисля един час...
  • Е, как можеш да пишеш с тъмна душа в лилавичко?!
  • На мен като ми стане светло на душата моментално спирам да пиша...
    Но ще се оглеждам за твоите съвети...
  • Ако знаехте, колко жени съм ощастливил със съветите си, щяхте да ме слушате и да пишете само светла поезия, Светле!

    В таз градина без къпини
    всеки трън ме наранява.
    Как да вляза по бикини,
    в нея всеки цвят сломява.
  • Благодаря ти, Мариелка!
    Радвам се, че добави стиха ми в "Любими"...
    Благодаря ти, Жени!
    Много ми е приятно, че си вде стиха ми в "Любими"...
    Георги...
    Да... ще се гръмна на връх Рожденния си ден...
    И да се свърши....
    Много си забавен...
    Марианка...
    Мъжете са едни големи неромантици...
  • Не сега! Гръмни се в 00:00 на Нова Година, ще се включиш в салютите.
    А дотогава... пийни винце, хапни пържолка, изгледай някакво риалити шоу, може и да ти мине кофтито настроение. А, ако се кахъриш за мъж, напразно е. Той вече гледа към друга и не ти чете стихотворенията. Смени го!
  • Георги, ако наистина си Георги...
    Това е лилавичко... и да - доста е дългичко и за моя вкус...
    Благодаря ти!
    Нищо, че в момента ми иде да се гръмна, от твоя коментар ми стана по - добре...
  • Това лилавичко ли е или розовичко? Други цветове нямаш ли? Доста е дългичко. И е тъжничко. Но тъжничкото е временничко. Вече ти е минало, ако изобщо ти е било тъжничко.
  • Тук горчиво се усмихвам...
    И те прегръщам...
  • Благодаря ти, Марианка! ❤
    Такива да загубите...
    Болят...
    Но пък напишеш нещо, няколко добри хора минат, прочетат, кажат ти две - три мили думи и ти стане някак си по - леко на душата и... си готов за следващата загуба...
  • Благодаря ти, Стойчо!
    Толкова е мило, че си тук...
  • Харесва ми жаждата за обич и красота!
  • Благодаря ти, Розали!
    Приятно ми е, че си тук...
    Благодаря ти, Мария!
    Ами оказа се, че до сега съм си мислела, че пиша поезия...
    Истината е, че има правила и когато се спазват се получава нещо, което наистина ти носи наслада...
    Сега се срамувам от стиховете, които съм писала преди...
    Идвай с твоите светулки...
    Ще те чакам...
    Благодаря ти, Деница!
    Така трогателно е твоето сърчице...
    Благодаря ти, Зорница!
    Радвам се, че добави стиха ми в "Любими"...
  • Прекрасно ❤️
  • Не знам как е родено стихотворението, измъчило ли ти е, но у мен остава усещане за перфектна техническа структура, за което ти се възхищавам, Светле! Ставаш все по-добра!
Предложения
: ??:??