Нека спре сънят ми сладък
Нека спре сънят ми сладък
Нека в тази нощ безлунна
спре и сетната звезда,
вятъра с мощта си струнна
стихне в своята езда.
Нека в моята градина
вече никой цвят не грее,
нивга плод да не узрее
в клоните на таз къпина...
Нека мръкне лекокрила
в мене сънно мисълта,
тайната що бях укрила
пръсне думи над света.
Нека спре сънят ми сладък
с рицари от друго време,
тъжен спомен в мен да дреме,
няма край денят ми жалък...
Щом попита ме зората:
"Как си с този лик унил?",
тихо ще река: "Тъгата
мъчи ме по моя мил...".
Всички друми са затрити,
няма връщане към рая,
някъде съвсем накрая
думите са вече скрити...
Търся лунната пътека
в нощ такава - без луна,
вече съм сама и лека,
вятърът ме опозна.
Таз градина без къпини
само скърби ми навява,
в нея всеки цвят сломява
сякаш съм сред сто пустини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
