Katia (Катя Михайлова)
32 21
24.01.2009 г., 22:58 ч.

Нека тази нощ да съм сама 

  Поезия » Любовна
1033 0 2
Нещо остро ме прорязва,
в тази нощ  отново сляпа,
минава тишината
покрай моята стена,
облята с мечти и грехове.
В тая тъй грешна нощ
крия себе си,
облечена в огън
и искри лъжливи.
Тая нощ и огнено студена
си играя със съдбата.
- Нима е трудно?
В тая нощ наливам вино
на теб и сянката ти,
останала като спомен в мойта
самотна и изстрадала душа.
Не си без лик за мене.
Не спя, а само крещя.
Като камък съм тежка
и твърда в сърцето.
Все едно стрела ме жегва,
не от любов, а от омраза
по тебе.
Оставям ти чаша...
с отрова и мили думи до нея.
... Напусни!
Изгубих ти следите.
А не искам отново
да ги търся.
Не пропагандирай в душата ми.
Замини си...
Нека тази нощ да съм сама...

© Катя Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??