Нека тази нощ да съм сама
Нещо остро ме прорязва,
в тази нощ отново сляпа,
минава тишината
покрай моята стена,
облята с мечти и грехове.
В тая тъй грешна нощ
крия себе си,
облечена в огън
и искри лъжливи.
Тая нощ и огнено студена
си играя със съдбата.
- Нима е трудно?
В тая нощ наливам вино
на теб и сянката ти,
останала като спомен в мойта
самотна и изстрадала душа.
Не си без лик за мене.
Не спя, а само крещя.
Като камък съм тежка
и твърда в сърцето.
Все едно стрела ме жегва,
не от любов, а от омраза
по тебе.
Оставям ти чаша...
с отрова и мили думи до нея.
... Напусни!
Изгубих ти следите.
А не искам отново
да ги търся.
Не пропагандирай в душата ми.
Замини си...
Нека тази нощ да съм сама...
в тази нощ отново сляпа,
минава тишината
покрай моята стена,
облята с мечти и грехове.
В тая тъй грешна нощ
крия себе си,
облечена в огън
и искри лъжливи.
Тая нощ и огнено студена
си играя със съдбата.
- Нима е трудно?
В тая нощ наливам вино
на теб и сянката ти,
останала като спомен в мойта
самотна и изстрадала душа.
Не си без лик за мене.
Не спя, а само крещя.
Като камък съм тежка
и твърда в сърцето.
Все едно стрела ме жегва,
не от любов, а от омраза
по тебе.
Оставям ти чаша...
с отрова и мили думи до нея.
... Напусни!
Изгубих ти следите.
А не искам отново
да ги търся.
Не пропагандирай в душата ми.
Замини си...
Нека тази нощ да съм сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Михайлова Всички права запазени
