Нека те боли...
Аз те обичах повече от себе си дори,
а ти се радваше, когато ме боли.
Да ти давам обич аз се уморих
и да я дам на друг реших!
Защо ми казваш, че ме обичаш чак сега,
когато от любовта не остана и следа?
А истина ли са тези твои закъснели думи
или просо те е яд, че друг нахлува във съня ми?
Знаеш ли, замълчи, не ме интерисува,
дори и мисълта за теб не си струва.
Искам само и ти да плачеш и страдаш за мен,
както аз за теб страдох и плакох всеки ден.
Да те боли и от болка бавно да умираш ти,
мисълта за мен да те преследва навсякъде, дори когато спиш.
Това е края - не ме търси,
аз вече те забравих, но вечно ще ме помниш ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радито Балчева Всички права запазени
