10.03.2021 г., 9:54  

Нека този миг да не свършва

1.1K 16 37

Ти ми разказа много за любовта,

за това, колко е топла и нежна.

За чувствата буйни, що в нея горят,

как всяко чудо в нея проглежда.

Ти ми показа, как се обича до болка.

Как всеки сън е скроен от копнеж,

че всяка минута е дарът на Бога,

че можеш мигът, с дъха си да спреш.

Ти ме пренесе в друг свят от мечти,

където стрелките застиват без пулс.   

Там сърцето, в ритъм с твойто тупти,

а с душите унесени, танцуваме блус.

 

Ти ми разказа…

Разказа ми толкова много…

И в този момент дъхът ми замира.

Аз съм тук и СЕГА! И те моля,

нека този танц да не спира…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега пак го прочетох, благодаря И се удивих, че звучи почти по един и същи начин... Извинявай, но не съм се повлияла от него, дори не си го спомнях...
  • Благодаря ти, Силве!
  • Искрено и въздействащо!
  • Дарина, Валентин, радвам се, че сте от танцуващите Благодаря ви!
    Валентин, кое е това стихче, искам да го прочета!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...