Неканена гостенка
Добре дошла. Не стой на прага. Влез.
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стоплѝ се, още огънят гори,
кажи ми с колко захар пиеш чая,
а после без задръжки говорѝ –
не ми спестявай нищо, вече зная...
Но маската на мъдрост захвърли,
досадна е, повярвай ми, не струва.
Не ме залъгвай, вече не боли
и точно с теб, не смятам да воювам.
Ти бродиш като сянка през света –
човешките морета са огромни.
Забравяш, че тук вече си била,
но аз намерих сили да те помня.
Пораснах като дъб на стръмен склон –
изправена и силна, упорита,
а днес, ако предлагам ти подслон,
не е наивност, мила йезуитке.
Отдавна без въпроси в своя дом
какво ли не посрещам. И е просто.
Какво, че днес се вмъква мълчешком
една тъга!? Дошла ми е на гости...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
