Некролог
Разболя се изведнъж
моята уж силна воля.
Търсих нашир и надлъж
място,където да се моля.
Със светена вода надежда
да поръся уморения ден
сълзи и ласки - рядка прежда
oплита се във мен…
И гаснеха желания красиви
и умираха радостни очи…
Плодовете на труда – червиви
грееха с мъртви, черни лъчи!
Без лек остава самотата
и некролози висят залепени…
Нашепват със крясъци.Празнотата
поглъща желания неутолени.
Умря изведнъж по тъмно…
моята уж силна воля...
Уви,за мене няма да се съмне…
Но за другите се моля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
