11.03.2007 г., 13:38 ч.

Некролог 

  Поезия
1194 0 4

Разболя се изведнъж
моята уж силна воля.
Търсих нашир и надлъж
място,където да се моля.

Със светена вода надежда
да поръся уморения ден
сълзи и ласки - рядка прежда
oплита се във мен…

И гаснеха желания красиви
и умираха радостни очи…
Плодовете на труда – червиви
грееха с мъртви, черни лъчи!

Без лек остава самотата
и некролози висят залепени…
Нашепват със крясъци.Празнотата
поглъща желания неутолени.

Умря изведнъж по тъмно…
моята уж силна воля...
Уви,за мене няма да се съмне…
Но за другите се моля!


© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??