Разболя се изведнъж
моята уж силна воля.
Търсих нашир и надлъж
място,където да се моля.
Със светена вода надежда
да поръся уморения ден
сълзи и ласки - рядка прежда
oплита се във мен…
И гаснеха желания красиви
и умираха радостни очи…
Плодовете на труда – червиви
грееха с мъртви, черни лъчи!
Без лек остава самотата
и некролози висят залепени…
Нашепват със крясъци.Празнотата
поглъща желания неутолени.
Умря изведнъж по тъмно…
моята уж силна воля...
Уви,за мене няма да се съмне…
Но за другите се моля!
© Сиси Валентинова Всички права запазени
Поздравления!