Некролог
Разболя се изведнъж
моята уж силна воля.
Търсих нашир и надлъж
място,където да се моля.
Със светена вода надежда
да поръся уморения ден
сълзи и ласки - рядка прежда
oплита се във мен…
И гаснеха желания красиви
и умираха радостни очи…
Плодовете на труда – червиви
грееха с мъртви, черни лъчи!
Без лек остава самотата
и некролози висят залепени…
Нашепват със крясъци.Празнотата
поглъща желания неутолени.
Умря изведнъж по тъмно…
моята уж силна воля...
Уви,за мене няма да се съмне…
Но за другите се моля!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиси Валентинова Все права защищены
