Mar 11, 2007, 1:38 PM

Некролог

  Poetry
1.4K 0 4

Разболя се изведнъж
моята уж силна воля.
Търсих нашир и надлъж
място,където да се моля.

Със светена вода надежда
да поръся уморения ден
сълзи и ласки - рядка прежда
oплита се във мен…

И гаснеха желания красиви
и умираха радостни очи…
Плодовете на труда – червиви
грееха с мъртви, черни лъчи!

Без лек остава самотата
и некролози висят залепени…
Нашепват със крясъци.Празнотата
поглъща желания неутолени.

Умря изведнъж по тъмно…
моята уж силна воля...
Уви,за мене няма да се съмне…
Но за другите се моля!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...