Некролог (2005)
Когато си с друг, а чувстваш се сам.
И всичко е някак привично.
“Какво си ми дал?” – “Какво да ти дам?”
Мълчание. “Просто обичам те.”
Обичаш ме, да. Но не като вчера.
Обичаше ВЧЕРА без думи.
Как мога сега във теб да намеря
ТЕБ – който си само в ума ми?
Върви си по пътя! Аз имам ПРЕДИ!
В ПРЕДИ утре пак с теб ще скитам.
Във теб от ПРЕДИ вече няма следи.
Защо си загинал… няма да питам.
Нали си те имам – тогава и ТАМ.
А ТАМ ще останем завинаги ДВАМА.
Какъв си сега – аз не искам да знам!
ТАМ още те имам. Тук вече те няма.
10. 12. 2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Симеонова Всички права запазени
