Некролог (2005)
Когато си с друг, а чувстваш се сам.
И всичко е някак привично.
“Какво си ми дал?” – “Какво да ти дам?”
Мълчание. “Просто обичам те.”
Обичаш ме, да. Но не като вчера.
Обичаше ВЧЕРА без думи.
Как мога сега във теб да намеря
ТЕБ – който си само в ума ми?
Върви си по пътя! Аз имам ПРЕДИ!
В ПРЕДИ утре пак с теб ще скитам.
Във теб от ПРЕДИ вече няма следи.
Защо си загинал… няма да питам.
Нали си те имам – тогава и ТАМ.
А ТАМ ще останем завинаги ДВАМА.
Какъв си сега – аз не искам да знам!
ТАМ още те имам. Тук вече те няма.
10. 12. 2005
© Александра Симеонова All rights reserved.
