Нелечимо
Навярно има още повод да живее,
държи цигарата с трепереща ръка,
а времето с пречупената си стрелка
дали усеща, че в очите му старее
или е спряло, хлътнало дълбоко в синор
и е оставило в душата му дамга
от гроздовия урожай на диво вино.
Поглеждам го и в тихата му лудост
съзирам как сърцето на получовек
не търси милост, панацея, нито лек
и няма логика, причина, даже чудо
на този свят, дори пречистен, да се върне
и ураганни дъждове в изгарящ пек
последната скована лодка да обърнат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
