16.12.2007 г., 13:40 ч.

Нелюбов 

  Поезия » Любовна
847 0 13



                        От сутринта те викам непрестанно -
                        реките бълват с тинята си кръв
                        и давят радостта в безбрежно пладне,
                        и зверовете, за плача ни гладни,
                        оглозгват хищно всеки стон последен.

                        Бедняк дойдох. И си отивам беден...

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??