Немият
Той няма да ви каже "Добър ден!",
не ще отрони нито дума
и може би не ще го и съзрете,
но той е тук,
добре го запомнете!
Безмълвен и самотен
там стои
и чака някой да му заговори
хей тъй, без думи -
със очите някой
сърцето му тревожно да отвори.
А колко много "казва" Немият
и невъзможното
за нас - "нормалните"
той прави с жестове и поглед,
но си остава
при печалните...
Не сме ли ние, другите,
по-онемели,
говорейки и слушайки
безсмислици
за болката на ближния-нещастен,
на който бихме взели
даже ризата.
Е, да, не ми се случва! - казваме
и кръстим се от суеверие,
не със вяра,
и на кого се молим
май не знаем,
но правиме го по привичка стара.
А той, човекът, не е алчен
и своето нещастие понася -
без думи, изречения и фрази -
сърцето си
човекът ни поднася!
1998 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ая Цонева Всички права запазени
