16.12.2011 г., 22:00 ч.

Ненадейно 

  Поезия » Друга
615 0 17

Тежки мисли

като кални обувки

тътри сивият ден.

В огледалните локви се гуши

монотонен дъждовен рефрен.

Ненадейно през тъжните клони

детски смях заваля.

Сякаш по паважа с боси крачета

лятото мина

и помаха с ръка.


© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??