Ненадейно
Тежки мисли
като кални обувки
тътри сивият ден.
В огледалните локви се гуши
монотонен дъждовен рефрен.
Ненадейно през тъжните клони
детски смях заваля.
Сякаш по паважа с боси крачета
лятото мина
и помаха с ръка.
© Лъки All rights reserved.
Тежки мисли
като кални обувки
тътри сивият ден.
В огледалните локви се гуши
монотонен дъждовен рефрен.
Ненадейно през тъжните клони
детски смях заваля.
Сякаш по паважа с боси крачета
лятото мина
и помаха с ръка.
© Лъки All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...