16 дек. 2011 г., 22:00

Ненадейно 

  Поэзия » Другая
682 0 17
Тежки мисли
като кални обувки
тътри сивият ден.
В огледалните локви се гуши
монотонен дъждовен рефрен.
Ненадейно през тъжните клони
детски смях заваля.
Сякаш по паважа с боси крачета
лятото мина
и помаха с ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Все права защищены

Предложения
: ??:??