1.07.2017 г., 20:13

Ненадминатият

615 2 0

 

За да разсъниш магията

в душата на хубава  жена,

често не е нужно много.

Подхвърлен  комплимент,

самолюбието нейно галещ,

или невинен кратък флирт.

 

За да увериш себе си и Бог,

че обичаш истински жена,

готов ли си всеки миг да си

до нея в радост, и в беда?

С нея да делиш пространство,

и време – дарове прескъпи твои?

 

За да остане онзи ненадминатият

смелост на мъжа май не му е нужна.

Жената себе си познала и ценяща,  

тачи доблестта мъжка и честната дума.

 

Самадхи

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...