Ненаобичана жена
Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце
от тежките прегръдки безлюбовие
и вляво до самотното сърце
ще скърцат стари, счупени окови...
Но тя ще се изправи срещу болката.
Душата си е свивала и знае,
че никога не виждаш хоризонта,
щом няма за какво да помечтаеш...
Понякога по навик ще си спомня
за прашните копнежи и за чувствата,
за бившите любови и за сродните -
онези, дето плод са на изкуство.
И ще върви, опитомявайки си залези.
По изгрев ще раздава любовта си
на гладните, че свикнали на залъци
засищат първо своите мераци.
Ще бъде най-красивата самотница,
понеже обичта ѝ се е скрила
от страх да се превърне във удавница,
невиждала вълните на мастило...
И в края на умората ще клекне
пред своята изстрадана молитва,
повярвала на Божиите клетви,
че някой ден отново ще обикне...
©тихопат.
Данаил Антонов
22.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Винаги вълнуваш.
