24.08.2023 г., 10:58 ч.

Ненаобичана жена 

  Поезия » Философска
490 5 10

Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време. 
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце
от тежките прегръдки безлюбовие
и вляво до самотното сърце
ще скърцат стари, счупени окови...
Но тя ще се изправи срещу болката. 
Душата си е свивала и знае, 
че никога не виждаш хоризонта, 
щом няма за какво да помечтаеш... 
Понякога по навик ще си спомня 
за прашните копнежи и за чувствата, 
за бившите любови и за сродните - 
онези, дето плод са на изкуство. 
И ще върви, опитомявайки си залези. 
По изгрев ще раздава любовта си 
на гладните, че свикнали на залъци 
засищат първо своите мераци. 
Ще бъде най-красивата самотница, 
понеже обичта ѝ се е скрила 
от страх да се превърне във удавница, 
невиждала вълните на мастило...
И в края на умората ще клекне
пред своята изстрадана молитва, 
повярвала на Божиите клетви, 
че някой ден отново ще обикне... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
22.08.2023

© Данаил Антонов Всички права запазени

Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
  456 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наздарве за поетите на обичаните жени Винаги вълнуваш.
  • Благодаря Ви! 🙂
  • В някакъв момент, всички се научаваме да избираме себе си. Поздрави!
  • Ненаситни ами то мъже не останаха на 1 мъж се падат около 50-60 жени ,недостиг,гледат да си наваксат,шега!Приятен ден!
  • Ненаситни станаха жените в днешно време...
  • Докосна ме силно, Дани! Страхотен стих!
  • Много е хубаво!
  • Винаги с удоволствие те чета. Някой път, не често, коментирам. Друг път -не. Но това стихотворение някак направо ме хвана за гърлото...
  • Нещо ново- едно прекрасно произведение за жената. Поздрави, Дани!
  • Хубаво е, Дани.
Предложения
: ??:??