daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 649
17.05.2023 г., 16:22 ч.

Ненаписан 

  Поезия » Друга
735 21 19

— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих, 

дето тихо в ума ми се сгуши. 

— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих... 

По цигара навън да изпушим?

 

— Напиши ме! Че инак ще ти загорча.

Ще попия в тютюна, в дъха ти... 

— Ще те свия, но не като фас, а в бохча.

И ще тръгна нагоре по пътя.

 

— Напиши ме, че срокът на годност тече. 

Като мен колко много забрави?

— Ще ме срещне животът отново с момче, 

дето съ́лзите в лед ще направи.

 

— Напиши ме, повярвай ми, аз съм готов. 

Само миг и на листа ти слизам! 

— Избледняваш, а с теб и онази любов, 

от която не тръгват филизи.

 

Колко листове смачках и думи изтрих... 

Не тъжиш, щом си с друго орисан. 

 

И замлъкна завинаги тъжният стих, 

преживян, опростен, ненаписан. 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??