Ненаписан
— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча.
Ще попия в тютюна, в дъха ти...
— Ще те свия, но не като фас, а в бохча.
И ще тръгна нагоре по пътя.
— Напиши ме, че срокът на годност тече.
Като мен колко много забрави?
— Ще ме срещне животът отново с момче,
дето съ́лзите в лед ще направи.
— Напиши ме, повярвай ми, аз съм готов.
Само миг и на листа ти слизам!
— Избледняваш, а с теб и онази любов,
от която не тръгват филизи.
Колко листове смачках и думи изтрих...
Не тъжиш, щом си с друго орисан.
И замлъкна завинаги тъжният стих,
преживян, опростен, ненаписан.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
