17.10.2022 г., 15:40 ч.  

Неписан псалм 

  Поезия » Философска
258 2 12

НЕПИСАН ПСАЛМ

 

Защо в прокобни, тъмни часове

петел пропя? И втори го последва.

Димяха през комина бесове

и вкъщи стана призрачно и ледно.

 

Валеше сняг и дядо ми – притихнал,

разгръщаше тъмата парцалива.

Кандилато припукваше в молитва,

че има още време да сме живи.

 

Че всяка рана е загадка свише,

а болката е отговор назаем –

за просбите, които често пиша

в свитъците огнени на залеза.

 

Че къта тишината странни звуци,

които ме примамват към уюта,

щом тропа кестенът, присвил юмруци,

с настойчивост бодлива по улука.

 

Върти ме вятърът – прашинка в сприя,

Да бъда тука всеки миг е свиден.

И моля се – сред страшната стихия

веднъж да слезеш, Боже – да ни видиш.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??