Ненапразно
НЕНАПРАЗНО
Колко бързо пораснах - сега осъзнах...
И животът ми мина на филмова лента.
Колко дълго към щастието свое вървях...
Вече май прекосих седемте континента.
Колко хора в живота ми влязоха, Боже!...
И си тръгваха, всеки с частичка от мене.
Колко пъти се спъвах в Любов невъзможна,
и Любов аз за други бях несподелена...
Колко тръни забиха в сърцето бодли...
Не претръпна от тях! Не намери причините:
как след толкова време еднакво боли...
Само сълзите пооредяха с годините.
А той, пътят ми, вече май чувства умора.
С всяка следваща крачка по малко умирам.
„Почини си” – ще кажете може би, хора,
ала някак не искам, не искам да спирам!
И вървя ли вървя... Ще ме срещнеш навярно.
Няма да съм момичето с детски черти.
Ала ще се усмихна, пак тъй лъчезарно.
Под усмивката болката най не личи!
Не се стряскай от моите бели коси
Вярно, може би малко съм поостаряла,
Но ей тъй... просто искрено се усмихни,
за да знам ненапразно, че аз съм вървяла!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
