Ненужен спомен...
Ненужен спомен...
Във тази вечер звездна и студена,
разпръснала почти космичен студ,
Ненужен спомен, ти защо при мене
дойде и ме направи луд!...
Ненужен спомен!... Както дъжд след суша
над мъртви и изсъхнали нивя,
душата ми във ромона се вслуша-
потръпна, но не оживя!...
Във тази вечер размечтано звездна,
с безумството на толкова лъжа,
Ненужен спомен, ти защо при мене
дойде?... При мъртвата душа!...
... Сега те моля: разтвори се в здрача,
съзвездия ненужни не реди,
върви, преди да разбереш, че плача!...
А мъж да плаче!... Боже опази!...
Коста Качев,
едно време в
Японско море
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
