jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
Nov 8, 2014, 8:41 AM

Ненужен спомен...

  Poetry » Other
875 0 6

 

Ненужен спомен...

 

Във тази вечер звездна и студена,

разпръснала почти космичен студ,

Ненужен спомен, ти защо при мене

дойде и ме направи луд!...

 

Ненужен спомен!... Както дъжд след суша

над мъртви и изсъхнали нивя,

душата ми във ромона се вслуша-

потръпна, но не оживя!...

 

Във тази вечер размечтано звездна,

с безумството на толкова лъжа,

Ненужен спомен, ти защо при мене

дойде?... При мъртвата душа!...

 

... Сега те моля: разтвори се в здрача,

съзвездия ненужни не реди,

върви, преди да разбереш, че плача!...

А мъж да плаче!... Боже опази!...

 

 

Коста Качев,

едно  време в

Японско море

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    душата ми във ромона се вслуша-
    потръпна, но не оживя!...
    Покърти ме с истинността си, браво!
  • DIANGELO (Радостина Дианжело)
    DIANGELO (Радостина Дианжело)
    " ...Сега те моля: разтвори се в здрача,
    съзвездия ненужни не реди,
    върви,преди да разбереш,че плача!..
    А мъж да плаче!...Боже опази!..."

    Искрен и въздействащ стих! Браво!
  • poem_lady (Фери)
    poem_lady (Фери)
    Мъжките сълзи са рядка гледка, затова са и толкова ценни! Но ти не позволявай на разни писъци от миналото да заглушат прекрасните звуци на бъдещето!
  • plama7 (Пламена Владимирова)
    plama7 (Пламена Владимирова)
    Хубав спомен...
    Поздрави! Хареса ми!!!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Тъй прави Споменът... колко кожи има не знам...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0