Ненужно
Срещнахме се сякаш две морета,
с две запътени на някъде вълни,
но нямаше отгоре две небета,
да скътат в себе си и две лъчи.
Угаснаха ръцете от студеното,
отвърнахме очите от невиждане.
Свещичките във моите се скриха
и само дъжд във тях преиждаше.
Не ми достигнаха и пръстите,
замръзнали от толкова протягане.
Замръкнах, а тогава вече късно е,
да казвам думите си неизказани.
Разпилях се мълком във следите,
дето минаха погубващо през мен.
Попиха от соленото косите ми.
Остана само сив и лаконичен ден.
Срещнахме се сякаш две морета,
с две запътени на някъде вълни.
Избрахме да са стръмни бреговете,
избрахме си ненужно да ни заболи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
