Ненужно
Срещнахме се сякаш две морета,
с две запътени на някъде вълни,
но нямаше отгоре две небета,
да скътат в себе си и две лъчи.
Угаснаха ръцете от студеното,
отвърнахме очите от невиждане.
Свещичките във моите се скриха
и само дъжд във тях преиждаше.
Не ми достигнаха и пръстите,
замръзнали от толкова протягане.
Замръкнах, а тогава вече късно е,
да казвам думите си неизказани.
Разпилях се мълком във следите,
дето минаха погубващо през мен.
Попиха от соленото косите ми.
Остана само сив и лаконичен ден.
Срещнахме се сякаш две морета,
с две запътени на някъде вълни.
Избрахме да са стръмни бреговете,
избрахме си ненужно да ни заболи.
© Ани Монева All rights reserved.
