Необичано солена
Напомнят старите рибарски къщи
за усмивката ти – топла и добра.
На този бряг, небето ни покръсти
и в една частица цяла ни събра.
Ти се влюби в мен – вълна солена
и вникна в крехките ми дълбини,
и август полудя, роди се в мене,
ослепял от блясъка на твоите очи.
Но ти, вълшебнико, къде изчезна,
изгуби се внезапно в своя дълъг ден.
Без теб останах – необичано солена,
а ти остана ли мъничко поне без мен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
