14.01.2008 г., 11:33

Необятните красоти на обичта ти

849 0 9

Златна нижка от любов,

заплетена в перлена наслада.

За нея дали си ти готов?

Кажи и ще ти дам обичта голяма.

 

 

Сребърно пламъце в звън,

с огнено червен портрет,

влюбва се в магията на сън

и готово за нея върви напред.

 

 

Морско камъче с милувки,

идва и дарява ти целувки.

Изгладено от всеки ъгъл,

вярващо, че не си го лъгал.

 

 

Необятните красоти на обичта ти,

целуващи мислено тъгата.

Отдадени на радостта ти,

отречени от стъпките ти към тъгата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...