14.01.2008 г., 11:33

Необятните красоти на обичта ти

848 0 9

Златна нижка от любов,

заплетена в перлена наслада.

За нея дали си ти готов?

Кажи и ще ти дам обичта голяма.

 

 

Сребърно пламъце в звън,

с огнено червен портрет,

влюбва се в магията на сън

и готово за нея върви напред.

 

 

Морско камъче с милувки,

идва и дарява ти целувки.

Изгладено от всеки ъгъл,

вярващо, че не си го лъгал.

 

 

Необятните красоти на обичта ти,

целуващи мислено тъгата.

Отдадени на радостта ти,

отречени от стъпките ти към тъгата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...