3.04.2025 г., 15:11

Неочаквано

231 0 0

Когато неочаквано ти подадат ръка, 

спри - не приемай я веднага.

Лесно в мрежата ще се оплетеш, 

а накрая - сълзи в море не ще побереш.

 

Ще си казваш: “Ах, какво нещо е това - 

да не вярваш в думата съдба?”

Животът изведнъж да те поеме в своите ръце 

и да изпита леденото ти сърце..

 

Но тогава ще разбереш това -

неочаквано си попаднал на грешната врата,

и всъщност... не е имало подадена ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ласкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...