lorsa (Лора Димитрова)
96 385
2.12.2009 г., 2:08 ч.

Неочаквано сънувах те... 

  Поезия » Любовна
1347 0 9

Неочаквано, но тази нощ сънувах те.
Беше сън - като онези, в приказките -
като връхлитащо осъмване
в шепите разпукани на скитника...
Сънувах те такъв, какъвто нямам те -
мой. А тази дума казва всичко.
В приказките с обич се раняваме
и утрото ме зашлеви с „обичам”.
Затова ли казва се РЕАЛНОСТ?
Болно, нежелано приземяване...
В шепите на скитника събрахме
всяка нежност - да я разпиляваме
по пътя си (като трохи) отзад.
Така ще се намираме взаимно -
събрали цялост в медения хляб
на чувствата си... Сънища. Наивност...
Сънувах те. И затова те гледам
с поглед жаден и... некраткосрочен.
Не искам да ми казваш нищо редно.

 Сънувах и мъжа си, между впрочем.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??