Неочаквано сънувах те...
Неочаквано, но тази нощ сънувах те.
Беше сън - като онези, в приказките -
като връхлитащо осъмване
в шепите разпукани на скитника...
Сънувах те такъв, какъвто нямам те -
мой. А тази дума казва всичко.
В приказките с обич се раняваме
и утрото ме зашлеви с „обичам”.
Затова ли казва се РЕАЛНОСТ?
Болно, нежелано приземяване...
В шепите на скитника събрахме
всяка нежност - да я разпиляваме
по пътя си (като трохи) отзад.
Така ще се намираме взаимно -
събрали цялост в медения хляб
на чувствата си... Сънища. Наивност...
Сънувах те. И затова те гледам
с поглед жаден и... некраткосрочен.
Не искам да ми казваш нищо редно.
Сънувах и мъжа си, между впрочем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
