lorsa (Лора Димитрова) lorsa (Лора Димитрова)
32 98
Dec 2, 2009, 2:08 AM

Неочаквано сънувах те...

  Poetry » Love
1.4K 0 9

Неочаквано, но тази нощ сънувах те.
Беше сън - като онези, в приказките -
като връхлитащо осъмване
в шепите разпукани на скитника...
Сънувах те такъв, какъвто нямам те -
мой. А тази дума казва всичко.
В приказките с обич се раняваме
и утрото ме зашлеви с „обичам”.
Затова ли казва се РЕАЛНОСТ?
Болно, нежелано приземяване...
В шепите на скитника събрахме
всяка нежност - да я разпиляваме
по пътя си (като трохи) отзад.
Така ще се намираме взаимно -
събрали цялост в медения хляб
на чувствата си... Сънища. Наивност...
Сънувах те. И затова те гледам
с поглед жаден и... некраткосрочен.
Не искам да ми казваш нищо редно.

 Сънувах и мъжа си, между впрочем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0