22.08.2007 г., 11:50

Неописуема болка

1.2K 0 7
Дъжд валеше,
беше студено,
вятър свиреше,
а нещо ме убиваше.
Любовта си замина от сърцето ми,
сълзи се стичат по лицето ми.
И сега много страдам и плача,
защото за него нищо не знача!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!
  • Не страдай! Всичко едва сега започва.Спокойно ще намериш, някой който няма да те кара да страдаш Иначе стихчето е много хубаво!Поздрав!!!
  • ПОЗДРАВИ ЗА ЧУДЕСНИЯ СТИХ ! И ДОБРЕ ДОШЛА ПРИ НАС В САЙТА !
  • Благодаря ви много!А за убиваше-от бързине съм сгрешила!Съжелявам...
  • Да, слушай каките .И поправи "обиваше " на "убиваше". Много хубаво е стихчето, ти Преслава.С обич.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...