argonyk (Димитър Никифоров)
333 1304
4.09.2014 г., 8:46 ч.

Неотключена обич 

  Поезия
769 0 13

В огледалото прашно се блещи
пъстроока тъга неразбрана...
Пак събирам дъждовната пяна,
уморен от несбъднати срещи.

Парцаливо небето се въси
и приглася му черната врана...
Да отхапе от старата рана,
любовта като хищник ме търси.

Мръсни локви допълват пейзажа.
Тишината в сълза е събрана...
Този ден, като дрипа съдрана,
ще се просне със вик на паважа.

Разтрежожени паяци мъдри
разчертават умело тавана...
Сякаш дупка е в мен издълбана,
онзи спомен за светлите къдри.

Как забрава, кажи, се изрича -
непосилна е тази промяна
и те нося - ключе на колана -
незабрава, която обичам...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??