Неотзивчиво
870
0
1
"Здравей, Живот, Живот БГ",
му казах аз и кимнах уважително,
а той дори не промълви,
а само ме изгледа мнително.
Намръщен бе, не поздрави,
отмина и не се обърна.
Какво да правя аз сега?!
Виновна някак се почувствах.
Каква е моята вина -
че просто тук съм се родила...
Това е моята земя -
Тя - родна майка и закрила!
Но не милувка и любов
предложи ми животът тука.
Лъжи на дребно и ритник,
за да не загубя форма.
Аз поздравих го, той отмина.
Така е в моята родина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фани Иванова Всички права запазени
