(неозаглавено)

22.10.2011 г., 9:59 ч.

Поезия » Друга

844 0 2

∞

Със чудни приказки растем от малки...

Разказват те за ангели, русалки...

които пазят хората от зло.

И всеки иска с вяра да живее,

защото в приказките полъх вее

от истинско божествено крило...

И аз отдавна, в детството далечно,

отдавах се на туй вълшебство вечно,

което слушах с пламнали страни.

Тогава в моя детски сън летяха

безбройни нимфи. Нежни феи пяха

и песента им още в мен звъни...

И нека много хора се съмняват

в героите, които обитават

неуловим за сетивата свят...

Аз знам - ще пазя чудните картини,

омаяли ме в детските години,

защото те ме правят по-богат...

∞

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.