Oct 22, 2011, 9:59 AM

(неозаглавено)

  Poetry » Other
1.2K 0 2

 



 

 

 

Със чудни приказки растем от малки...

Разказват те за ангели, русалки...

които пазят хората от зло.

 

И всеки иска с вяра да живее,

защото в приказките полъх вее

от истинско божествено крило...

 

И аз отдавна, в детството далечно,

отдавах се на туй вълшебство вечно,

което слушах с пламнали страни.

 

Тогава в моя детски сън летяха

безбройни нимфи. Нежни феи пяха

и песента им още в мен звъни...

 

И нека много хора се съмняват

в героите, които обитават

неуловим за сетивата свят...

 

Аз знам - ще пазя чудните картини,

омаяли ме в детските години,

защото те ме правят по-богат...

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Трънливко Бодливко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Пазиш ли си чудните картини,
    омаята на детските години,
    душата ти от цветове прелива
    и в тъжен свят е пак щастлива.

    Поздрав, Бодливко!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...