Oct 22, 2011, 9:59 AM

(неозаглавено) 

  Poetry » Other
822 0 2

 



 

 

 

Със чудни приказки растем от малки...

Разказват те за ангели, русалки...

които пазят хората от зло.

 

И всеки иска с вяра да живее,

защото в приказките полъх вее

от истинско божествено крило...

 

И аз отдавна, в детството далечно,

отдавах се на туй вълшебство вечно,

което слушах с пламнали страни.

 

Тогава в моя детски сън летяха

безбройни нимфи. Нежни феи пяха

и песента им още в мен звъни...

 

И нека много хора се съмняват

в героите, които обитават

неуловим за сетивата свят...

 

Аз знам - ще пазя чудните картини,

омаяли ме в детските години,

защото те ме правят по-богат...

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

© Трънливко Бодливко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Пазиш ли си чудните картини,
    омаята на детските години,
    душата ти от цветове прелива
    и в тъжен свят е пак щастлива.

    Поздрав, Бодливко!
Random works
: ??:??