10.06.2016 г., 7:50

Неозаглавено

590 0 0

Никога не ще ми стигне
времето, прекарано със теб.
Нямам право повече да искам
от това, което искаш да дадеш.

 

Не си готов да чуеш, казах,
неизречени до днес слова.
Не си готов да ти покажа
повече, отколкото успях.

 

Няма да успееш да приемеш
нито грам от отреденото за теб.
Не знаеш мястото, което ти заемаш,
колко важно, здраво и голямо е.

 

Нито има как да осъзнаеш
какво е вътре, само вън.
Нито има как да разпознаеш
дали е истина, или е сън.

 

Най-добре така да си остане.
Само повече не го прави –
на съмнение недей подлага
нещо, дето толкова добре личи.

 

Не бях, не съм и няма
да бъда. Без да пожелаеш.
Ти обаче си. Голяма.
Искаш, или не, да знаеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчице Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...