Неписано утре
152
1
0
„Неписано утре“
Днес тръгнах без посока —
просто с вятър под ръка,
и всяка мисъл по пътя
се стопи като мъгла.
Не търсих нито истина,
ни следа от вчерашни следи,
оставих ги на вятъра,
да ги вземе — да върви.
И щом стигнах до усмивката
на едно случайно утро,
видях, че всъщност пътят ми
отдавна сам се беше сбутал —
към място тихо, светло, чисто,
където няма „трябва“, „може“, „не“,
а само една дума проста —
живей,
и всичко ти следе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
