10.04.2009 г., 9:26

Непоетичен избор

1K 0 31

 

Допуснах в душата си

да се засели

най-безпризорната Муза.

А тя, нахалната,

реши да върлува

най-безнаказано.

В рими превърна живота ми,

в строфи наниза душата ми,

решила, че може

дълго, много дълго

да царува

и да цапа

белия лист на живота ми.

Съжителство с Муза,

повярвайте ми,

не е никакво бреме

и по поетичното ми поле

бързо разцъфнаха

незабравки-поеми.

А в светлината

на техния блясък

Музата се изплаши,

замрънка, захленчи:

„Боже, аз ще изчезна!

По-истинска си от мене!

За мен не остана пространство."

Така е - й казах -

с Муза, без Муза,

животът ми е

повече от прекрасен,

от него нахлуват в мен

толкова радости.

Така че, прости,

мила ми, Музо,

но пред теб и пред Него -

избирам Живота.

 

 

 

 

Let's Twist Again

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, не в никакъв случай не те е напуснала тази твоя Муза. Защото ти самата си Муза, вдъхновена и чаровна, прекрасна и жадна за много, за още, любов и красота, дързост и незабрава. Истинска, Отдадена, Безкрайна, като небето!
  • живот и здраве...бъди щастлива, мила Веси!

  • Поздрави!
  • Благодаря ви за поздравите и пожеланията! Обичам ви!

    п.п.: Чаках да го докарам до часа на раждането ми и тогава да си кача рожденническото!

    Още веднъж - благодаря ви, приятели!!!
  • Пропуснала съм те! Моля за прошка! Нека си жива и здрава и живота да ти е поне още тлокова години и когато на онзи ехеееееееееей там рожден ден, чукнем чаши с пенливо шампанско, ще му мислим какво още да си пожелаем! Прегръдки прекрасна поетесо !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...