10 abr 2009, 9:26

Непоетичен избор

1K 0 31

 

Допуснах в душата си

да се засели

най-безпризорната Муза.

А тя, нахалната,

реши да върлува

най-безнаказано.

В рими превърна живота ми,

в строфи наниза душата ми,

решила, че може

дълго, много дълго

да царува

и да цапа

белия лист на живота ми.

Съжителство с Муза,

повярвайте ми,

не е никакво бреме

и по поетичното ми поле

бързо разцъфнаха

незабравки-поеми.

А в светлината

на техния блясък

Музата се изплаши,

замрънка, захленчи:

„Боже, аз ще изчезна!

По-истинска си от мене!

За мен не остана пространство."

Така е - й казах -

с Муза, без Муза,

животът ми е

повече от прекрасен,

от него нахлуват в мен

толкова радости.

Така че, прости,

мила ми, Музо,

но пред теб и пред Него -

избирам Живота.

 

 

 

 

Let's Twist Again

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, не в никакъв случай не те е напуснала тази твоя Муза. Защото ти самата си Муза, вдъхновена и чаровна, прекрасна и жадна за много, за още, любов и красота, дързост и незабрава. Истинска, Отдадена, Безкрайна, като небето!
  • живот и здраве...бъди щастлива, мила Веси!

  • Поздрави!
  • Благодаря ви за поздравите и пожеланията! Обичам ви!

    п.п.: Чаках да го докарам до часа на раждането ми и тогава да си кача рожденническото!

    Още веднъж - благодаря ви, приятели!!!
  • Пропуснала съм те! Моля за прошка! Нека си жива и здрава и живота да ти е поне още тлокова години и когато на онзи ехеееееееееей там рожден ден, чукнем чаши с пенливо шампанско, ще му мислим какво още да си пожелаем! Прегръдки прекрасна поетесо !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...