Непоетичен избор
Допуснах в душата си
да се засели
най-безпризорната Муза.
А тя, нахалната,
реши да върлува
най-безнаказано.
В рими превърна живота ми,
в строфи наниза душата ми,
решила, че може
дълго, много дълго
да царува
и да цапа
белия лист на живота ми.
Съжителство с Муза,
повярвайте ми,
не е никакво бреме
и по поетичното ми поле
бързо разцъфнаха
незабравки-поеми.
А в светлината
на техния блясък
Музата се изплаши,
замрънка, захленчи:
„Боже, аз ще изчезна!
По-истинска си от мене!
За мен не остана пространство."
Така е - й казах -
с Муза, без Муза,
животът ми е
повече от прекрасен,
от него нахлуват в мен
толкова радости.
Така че, прости,
мила ми, Музо,
но пред теб и пред Него -
избирам Живота.
Let's Twist Again
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
