Непоетично и нелюбовно излияние
Не ми пропилявай нощта. Аз съм проза.
Наситих се отдавна на поезия.
Дори си счупих очилата розови.
Добре съм в безлюбовната амнезия.
Банални са ми всички обяснения
в любов и дълготрайни страстни връзки,
а после, вкъщи, пълна с угризения,
съпружеските ласки да отблъсквам.
Удобно ми е скритото мълчание
на чуждите прегръщащи кревати
и липсата на сляпо отчаяние
от глъхнещите стъпки зад вратата.
Приспала съм любовното във мене,
(без дозата ненужни транквиланти)
кротувам във черупката си денем,
а нощем героиня съм на Данте.
Тогава съм реална, ураганна
и търся си - каквото обеща ми.
Не чакам поетичното "Осанна".
Разпнù ме, преизпълвайки нощта ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Знам,знам -ти си надникнала в МОЯТА душа,нали? 
