Непоменено, променени
Заспиват мисли уморени...
от пошлост и лъжа ...
не запазили мечтите
от измамната игра...
вятърът листата гони,
облак черен, светкавици реди
наказва нашите, неправдени...
лунна нощ, светът обърква...
звездите греят с вълчи вои.
Земята тихо ни нашепва,
трябва ни герои.
А там в земята наша,
народът ни изпаднал е във транс.
Усмихва се, макар че плаче...
И чака новият товар.
Валякът премаза всичко,
дори и нашите деца.
Усмихваме се търпеливо...
нали сме въздрасни...
а не деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
