aap (Ангел)
922 3582
28.03.2019 г., 22:22 ч.

Непоменено, променени 

  Поезия
362 1 4

Заспиват мисли уморени...

от пошлост и лъжа ...

не запазили мечтите

от измамната игра...

вятърът листата гони,

облак черен, светкавици реди

наказва нашите, неправдени...

лунна нощ, светът обърква...

звездите греят с вълчи вои.

Земята тихо ни нашепва,

трябва ни герои.

А там в земята наша,

народът ни изпаднал е във транс.

Усмихва се, макар че плаче...

И чака новият товар.

Валякът премаза всичко,

дори и нашите деца.

Усмихваме се търпеливо...

нали сме въздрасни...

а не деца.

 

 

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви ,Приятели че споделихте с мен стиха ми!Марго ,Силве,Гавраиле ..."И аз нямам отговор"До събуждането ни!!!
  • Много е тъжно до безизходност.До кога така?Няма отговор!
  • За съжаление си прав. Поздрави.
  • Ачи, боя се, че този преход е увредил всеки човек, и народа, като цяло, на клетъчно ниво. Не знам има ли оправяне. Не е от порастване. Чиста отрова си е.
Предложения
: ??:??