Непоносимо
О, как те мразя, Януари! –
дъха ти леден, снеговете..
Дали защото ме завари,
когато си засаждах цвете?
Дали защото е студено,
дали защото си начало,
след край на нещо съвършено?
Дали на мен си огледален?
Дали защото на десети
отне ми скъпия ми татко?
Дали след Коледата светла
напомняш, че сме тук за кратко?
Дали защото ти почука
на портата неканен, вкъщи?
И каза: "Нося сняг. И мъка".
Аз нямах сили. И ботуши.
Не знам защо, но те намразих –
напук на бялата премяна,
напук на всички твои празници –
аз искам просто да те няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
