Jan 18, 2021, 7:38 PM  

Непоносимо

  Poetry
509 3 22

О, как те мразя, Януари! –

дъха ти леден, снеговете..

Дали защото ме завари,

когато си засаждах цвете?

 

Дали защото е студено,

дали защото си начало,

след край на нещо съвършено?

Дали на мен си огледален?

 

Дали защото на десети

отне ми скъпия ми татко?

Дали след Коледата светла

напомняш, че сме тук за кратко?

 

Дали защото ти почука

на портата неканен, вкъщи?

И каза: "Нося сняг. И мъка".

Аз нямах сили. И ботуши.

 

Не знам защо, но те намразих –

напук на бялата премяна,

напук на всички твои празници –

аз искам просто да те няма.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...