Непоносимо
О, как те мразя, Януари! –
дъха ти леден, снеговете..
Дали защото ме завари,
когато си засаждах цвете?
Дали защото е студено,
дали защото си начало,
след край на нещо съвършено?
Дали на мен си огледален?
Дали защото на десети
отне ми скъпия ми татко?
Дали след Коледата светла
напомняш, че сме тук за кратко?
Дали защото ти почука
на портата неканен, вкъщи?
И каза: "Нося сняг. И мъка".
Аз нямах сили. И ботуши.
Не знам защо, но те намразих –
напук на бялата премяна,
напук на всички твои празници –
аз искам просто да те няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
