18 ene 2021, 19:38  

Непоносимо

  Poesía
512 3 22

О, как те мразя, Януари! –

дъха ти леден, снеговете..

Дали защото ме завари,

когато си засаждах цвете?

 

Дали защото е студено,

дали защото си начало,

след край на нещо съвършено?

Дали на мен си огледален?

 

Дали защото на десети

отне ми скъпия ми татко?

Дали след Коледата светла

напомняш, че сме тук за кратко?

 

Дали защото ти почука

на портата неканен, вкъщи?

И каза: "Нося сняг. И мъка".

Аз нямах сили. И ботуши.

 

Не знам защо, но те намразих –

напук на бялата премяна,

напук на всички твои празници –

аз искам просто да те няма.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...