Непонятно

5.05.2022 г., 16:39 ч.

Поезия

293 0 0

Какво ли още крием в себе си?

И от нас какво е скрито.

Шум от закъсняло ято лебеди,

стъкълце, от морската вода отмито.

Тупкащи сърца на ж.п. прелеза.

А в тунелите - мъгливи очертания.

На локомотив; с усти оплезени

гаснат жертвите без дъх и без стенания.

Как ли ще решим да оскверним душите си,

ще разпродадем ли всичко свято.

И какво, ако запазим само спомена

за зора с лъчи от чисто злато...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.