Непонятно

Какво ли още крием в себе си?

И от нас какво е скрито.

Шум от закъсняло ято лебеди,

стъкълце, от морската вода отмито.

Тупкащи сърца на ж.п. прелеза.

А в тунелите - мъгливи очертания.

На локомотив; с усти оплезени

гаснат жертвите без дъх и без стенания.

Как ли ще решим да оскверним душите си, 

ще разпродадем ли всичко свято. 

И какво, ако запазим само спомена 

за зора с лъчи от чисто злато...